Животът е низ от възходи и падения, но въпреки че са част от естествения ход на нещата, паденията ни карат да се срамуваме. Бомбандират ни с информация, че перфектният, 100% успешен живот е възможен – перфектната работа, перфектната връзка, перфектният живот... И започваме да вярваме, че можем и трябва да бъдем перфектни, за да заслужим обичта и уважението на себе си и на околните. Всъщност се получава точно обратното, перфекционизмът е огромна пречка по пътя към успеха.
Или се учиш да не успяваш, или не успяваш да се научиш
Никой не обича неуспехите, но когато вярваш в перфектните неща, дори далечната преспектива за неуспех те кара да се парализираш от страх. Но възможно ли е да научиш нещо ново като си перфектен от първия ден? Провалите са неизбежна част от всяко постижение и дори изискване за успех – децата се учат да ходят като падат, да рисуват като драскат...
Имало едно време един мъж, който на 22 години загубил работата си. Година по-късно решил да опита късмета си в политиката, кандидатирал се на местни избори и изгубил. След това решил, че ще се занимава с бизнес, но фалирал. На 27 години мъжът изпаднал в нервна криза, но се възстановил и след като натрупал малко опит на 34 години се кандидатирал за Конгреса. Загубил. Пет години по-късно преживял същия неуспех. Провалите изобщо не го обезкуражили, защото на 46 години се прицелил още по-високо и се кандидатирал за сенатор. Не го избират. По-късно се проваля и кандидатурата му за вицепрезидент и втората му кандидатурата за сенатор. И след две години този мъж, Абрахм Линкълн, става президент на Америка.
Има много подобни истории на хора, които са постигнали изключителни успехи. И макар че провалът не гарантира успех, бягството от грешки и неуспехи със сигурност го саботира.
Няма коментари:
Публикуване на коментар