Който вярва, че чалга културата е убила духовния живот на българина ще остане разочарован. Справка на най-продаваните книги в книжарниците показва нестихващ интерес към литературата за самопомощ и себепознание. Запазили сме желанието за развитие и усъвършенстване- това е добрата новина. Каква е лошата?
Повечето заглавия от този жанр не помагат, защото са основани на псевдонаука, спекулативни заключения и гръмки, но непостижими обещания. Има и такива, които не само не помагат, но вредят на психологическото ни здраве като подхранват две големи заблуди:
Заблуда номер 1: Мисленето е всичко
Въпреки че връзката между мислите и чувствата е силна, прекомерният фокус върху мисленето води до интелектуализация – защитен механизъм, които отдалечава и блокира „отрицателните” чувства, които изпитваме. А много често в тези чувства се крие ключът към промяната и израстването ни. Тал Бен-Шахар използва метафората за тръбата, по която текат чувствата ни. Ако задържаме и отричаме чувства като тъга, гняв, вина, срам, завист, защото смятаме, че са „лоши”, те задръстват тръбата и сме неспособни да изпитвам и чувствата, които смятаме за „добри”. Налягането, което се създава, прераства в емоционален срив. И тогава е време да изоставим фантазията за перфектен, изтъкан от щастие живот и да освободим напрежението като признаем и приемем чувствата си, такива каквито са. За да можем да продължим напред.
Заблуда номер 2: Волята е всичко
Всесилната самодисциплина е мит. Всеки знае колко е крехка волята - искаш да спреш цигарите, да ядеш здравословно, да тичаш в парка, да бъдеш силен, да забравиш.... но не се получава....За да обясни тази съпротива, Джонатан Хайд използва аналогията за слона и ездача. Ездачът е рационалното ни Аз, умението ни да мислим и да плануваме за бъдещето. Той язди слона, емоционалното ни Аз. Всеки път, когато обмисляме промяна, тя изисква насоката на ездача, но и енергията на слона. Без слона обмисляме до безкрай без да действаме, без ездача действаме спонтанно без да мислим. Дълготрайната промяна изисква и симпатиите на ездача и тези на слона, за да се случи. За нея трябва да сме подготвени и рационално, и емоционално. В противен случай волята ни се изчерпва с това да си купим поредната книга за самопомощ.
Разбира се, има и книги, които помагат. Характерно за тях е, че са основани на сериозни научни изследвания и опит, фокусирани са върху една тема, посланията са ясни и разбираеми, насоките са конкретни, обещанията на корицата са реалистични.
Мнозина психолози и терапевти препоръчват четенето като част от програмата на клиента, така наречената библиотерапия. Това са някои книгите с превод на български (без списъкът да бъде изчерпателен), които са препоръчвани от уважавани издания като Authoritative Guide to Self-Help Resources in Mental Health и The Complete Adult Psychotherapy Treatment Planner:
- Дейвид Бърнс "Да се чувстваш добре: клинично доказано лечение на депресията без медикаменти" (свали на английски)
- Дороти Роу: "На светло: отвъд затвора на депресията" (свали на английски)
- Харолд Кушнер "Когато на добри хора се случват лоши неща"
- Хариет Лернер "Танцът на гнева"
- Едмънд Борн "Да се справим с тревожността и фобиите"
- Джон Кабат-Зин "Където и да идеш, ти си там"
- Мартин Селигман "Как да бъдем оптимисти?" (свали на английски)
Приятно четене и не забравяйте, че добрата книга може да има забележително влияние, но не може да замести консултацията със специалист.
Няма коментари:
Публикуване на коментар